През юни 2019 г. Административен съд – Пазарджик се произнесе по делото за ресторант “Езерото” на Клептуза.
Съдът отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – Пазарджик против заповеда, с която на 21.05.2018 г. началникът на РДНСК Южен централен район оставя в сила акт за узаконяване на ресторанта, издаден на 16.10.2003 г. от главния архитект на Община Велинград.
Окончателното решение на Върховния административен съд от 5 май 2020 г. обаче е съвсем различно. Върховните съдии уважават жалбата на Окръжна прокуратура – Пазарджик и обявяват за нищожно разрешението за строеж, подписано през 2003 г. от главния архитект на Община Велинград Тодор Енев на името на наемателя на ресторанта по онова време Георги Велев.
Делото във ВАС е образувано по жалба на Окръжната прокуратура срещу решението на Административен съд – Пазарджик. В протеста си прокуратурата твърди, че узаконеният ресторант е изграден в имот публична общинска собственост, отреден за парк, озеленена територия, както и че частично попада в защитена територия. Твърди, че одобряването на ПУП от 2002 г. не може да отмени законовите норми, забраняващи изграждането на обекти, които са масивни и с площ над 100 кв.м., какъвто е спорният, в такива територия, дори и в случаите, когато частично попадат в такива. Твърди и наличие на още едно основание за нищожност на акта за узаконяване: че строежът е узаконен на името на наемателя на същия, а не на собственик.
Ответниците Георги Велев, началник на РДНСК – Пловдив и главен архитект на община Велинград изразяват становище за неоснователност на протеста. Ответникът община Велинград не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест.
ВАС приема протеста на Окръжна прокуратура – Пазарджик за основателен, а решението на Административен съд – Пазарджик е неправилно поради нарушение на материалния закон. Мотивите: искането за издаване на акта за узаконяване е подадено от наемател, а не от собственик. Актът за узаконяване се издава само на името на собственика на земята, на лицето, на което е учредено право на строеж или това което има право да строи в чужд имот.
Друго тежко нарушение е, че спорната сграда и скицата, в която тя е отразена по заснемането от 2003г., на която се позовава съдът, за да приеме, че обектът не попада в защитена територия, е неточна, тъй като е направена по ситуация и без посочени координатни точки. С необосновано не е кредитирал и приетите по делото, представени от прокуратурата доказателства по извършено точно заснемане на сградата, от което е видно, че същата попада и частично в защитена територия на местност „Клептуза“. При оцифряване на модела на съществуващия кадастрален план също се установява, че сградата частично попада в защитена територия и е узаконена в противоречие с действащите към момента на издаването на акта правила, тъй като УПИ VI е озеленена територия и ограниченията за изграждане на строежи в такава територия са по-строги.
С решение, което не подлежи на обжалване, ВАС отменя решението на Административен съд – Пазарджик и заповедта на началника на РДНСК – ЮЦР от 2018 г. и обявява за нищожен Акт за узаконяване № 45/16.10.2003г. на Главния архитект на община Велинград, за незаконен строеж „Ресторант „Езерото“ – Клептуза.
Ще има ли и какви ще са последиците от окончателното съдебно решение за един от най-спорните казуси на Клептуза сега зависи от Община Велинград.
