Нивото на водата е паднало до 30%, риболовът е невъзможен, а туристите са шокирани от умрелите риби.
Националното сдружение за развитие на водоемите алармира за тревожна ситуация в язовир „Батак“. За броени седмици водният обем на язовира е спаднал драстично, като по брега изплуват масово умрели риби. Според експерти, рискът от екологична катастрофа е реален.
„Аз съм тук от 1982-1983 година и само веднъж си спомням подобно спадане – около 1988-1989 г. заради ремонт. Тогава нищо не беше като сега“, разказва рибарят Детелин Бойдев. Той допълва, че за два месеца брегът се е отдръпнал с десетки метри, а популярният остров в язовира вече е полуостров. Риболовът от брега е невъзможен заради заблатяването и водораслите.
На ден водата намалява с около 40 сантиметра, а някои рибари дори говорят за метър дневно. Туристите също са шокирани от гледката на мъртва риба по брега. „Снимах ги. Мъртви риби – големи. Странно е“, споделя Одре, туристка от Франция.
Председателят на Националното сдружение за развитие на водоемите, Стоян Писков, уточнява, че са подадени няколко сигнала до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и до РИОСВ-Пазарджик, но засега няма конкретни решения. „Подадохме сигнал и към 112, оттам ни свързаха с Басейнова дирекция, която констатира намаления обем и умрелата риба, но това е всичко“, казва Писков.
От Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ обясниха, че нивото на язовира в момента е около 30%, при 60% по същото време миналата година. Основната причина е намаленият приток – 0,6 кубика в секунда спрямо 7 кубика година по-рано, комбинирано с високите температури и липсата на кислород във водата.
Според експерти спадът на водния обем засяга цялата екосистема, като вреди и на туризма в района. „В самия курорт няма нито един рибарски лагер, а масово има умрели риби. Министерството твърди, че всеки месец се изготвя режим за ползване на водите, които варират между 25 и 30 млн. кубика. Но не виждаме как този обем ще се възстанови до реални количества“, коментира Писков.
От дирекцията уточняват, че всички източвания са съгласувани по график, одобрен от министъра на околната среда. Водата се използва основно за производство на електроенергия и за напояване на земеделски площи в Пазарджишко и Пловдивско. Част от водата по каналите отива на север от Марица за напояване, а постъпването на значителни количества обратно в язовира може да се случи едва през есенно-зимния период.
Репортажът на БТВ може да видите ТУК.
