Родопската теснолинейка отново е заплашена от закриване. Затова във Велинград представители на различни институции умуваха как влакчето да бъде запазено. Няма пари за поддръжка, няма и кадри.
Но освен че е атракция, единствената теснолинейка в България е и ежедневен транспорт за много хора в района.
Малкото влакче, което се движи между Септември и Банско, се възприема като един от символите на България и района. Веднъж вече то беше на ръба на закриването, но дали ще оцелее отново?! За това се борят институции и неправителствени организации, които се събраха във Велинград в
търсене на решение.
„Ние трябва да взаимстваме опит от държавите, които имат подобно нещо. Например Сърбия, Златибор, ходих там да я гледам какво представяла. Напредваме перфектно. Точно ретро с парния локомотив, с ретро вагоните“, каза Златко Златанов – председател на на “Велинград и Западни Родопи”.
Освен емоционална и историческа стойност родопската теснолинейка има и социална роля – тя свързва много хора, а може и да съживи туризма по протежението на трасето. Пресича общините Септември, Ракитово, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско.
„Основното което искахме, за да се открият тези всички красоти, които са между Родопите, Рила и Пирин, да се направи едни вид едно атракционно влакче. Пускахме през годините този парен локомотив, сега го заменихме, но не като например открито да бъде влакчето, за да има достъп до природата, да може да се канят японци, да се канят чужденци, които имат интереси през годините“, коментира казуса Костадин Коев – кмет на Велинград.
Кметът на Банско Стойчо Баненски пък настоява за сливане на авто- и жп гара.
„Ние така или иначе оставаме без автогара, защото е продадена и бихме искали да направим едно сътрудничество и всичко да бъде на едно място. Ако може и с една каса, с една чакалня“ , предложи Баненски.
Идеите за бляскавото бъдеще на теснолинейката обаче са попарени от обективни фактори. Локомотивите по родопската теснолинейка стават на 60 години, днес обаче половината от тях не са в движение, разказват служители на БДЖ.
„Локомотивно депо „Септември“ е забравено от бога. Всичко се руши, сгради падат, няма отопление няма резервни части, няма персонал“, разказва Илко Илчев – началник локомотивно депо.
Месеци след широко отразените ремонти в русенския завод, половината от локомотивите не са в движение.
„Единият е извън строя вече за двигател, а другият е с медицинско в експлоатация. Няма как да го спрем да му се извършат ремонтите, тъй като трябва да отменяме влакове. Необходими са ни 4 локомотива, а ние едвам стигаме до три“, посочи началникът на локомотивното депо.
Затова вече втора седмица не се изпълнява курсът на един от влаковете до Аврамово. Липсват и квалифицирани кадри, защото професията на железничаря не е привлекателна за младите. И все пак очакванията на хората са теснолинейката да оцелее.
„Мисля, че в края на краищата, щом можем да видим красотата на Родопите, би трябвало да съществува и би трябвало да се поддържа“.
Идеите за запазването на родопската теснолинейка обаче изискват воля и финансиране.
„И това, което аз се надявам, е, че ние ще успеем да задълбочим сътрудничеството, тоест надявам се, че няма да спрем с тази среща, защото именно това е начинът да изискаме такъв тип държавна политика, която да гарантира съществуването на теснолинейката и нейното развитие“, заяви депутатът Васил Тодев.
„На срещата във Велинград беше подписан меморандум от 8 точки, свързани с развитието на родопската теснолинейка. Предстои нова среща – на работна група с Министерството на транспорта и БДЖ в търсене на допълнително финансиране за линията“, поясни той.
