Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.
В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.
Според българската народна традиция Лазаровден, или Лазарица, Лазарова събота, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.Ловчанският митрополит Гавриил припомни пред БНР историята на Лазар според разказите на евангелистите:
„Господ на Лазарова събота възкресил свети Лазар, който от четири дни бил вече в гроба. Това е изключително велико чудо. След Лазарова събота, в неделя той влязъл в град Йерусалим. Тълпи народ са го посрещали, с радост, с надежда, тъй като Юдея тогава е била поробена от Рим, те са мечтаели за свобода. Децата са посрещали Господ не като земен цар, а като Бог, като спасител“.
Той припомни, че заради епидемията тази година няма да раздават върбови клонки за Цветница, за да няма струпване на хора.
„Истината е, че всяка година при раздаване на върба най-много народ има. Символиката на тези върбови клонки означава, че това е един спомен как са посрещали Христос в Йерусалим преди повече от две хиляди години. Раздаването на върба е едно благословение за вярващите хора все едно ние духовно сме присъствали на посрещането на Христос в Йерусалим“.
За благодатния огън, за който тази година няма да се лети да Йерусалим, митрополит Гавриил каза:
„Има църкви и манастири, които пазят благодатен огън от миналата година и ние решихме да го вземем от там. Решихме парите, които трябваше да се дадат, а те не са малко, да се пътува за благодатния огън, да се използват за борбата срещу епидемията. Има пророчество, че когато дойде краят на света, няма да слезе благодатният огън, но никой не знае кога точно ще се случи това“.
„Призовавам с търпение и с молитва, с вяра да преминем през тези ограничения и изпитания и да се надяваме, че след Христовото възкресение ще дойде вече отминаването на тази пандемия“, каза още митрополит Гавриил.
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин.
Честит празник!
