23-годишният боксьор триумфира в категория до 65 кг. и мечтае да се завърне в България.
В началото на декември пещерецът Димитър Стоилов спечели титлата на Нидерландия по бокс в категория до 65 килограма. Републиканското първенство се проведе в градовете Бреда и Ротердам, а българският състезател триумфира след силно представяне срещу местни конкуренти.
Стоилов живее и учи в Нидерландия, където завършва магистратура, но продължава активно да тренира и да се състезава. Подготовката му за шампионата е водена дистанционно от треньора Владислав Георгиев – наставник на „Левски“ (София).
Публикуваме интервю с Димитър Стоилов, дадено колегите от вестник „Знаме“:
– Димитре, поздравления! Разкажи подробности за шампионата.
– Благодаря! В Нидерландия републиканското първенство се прави в събота и неделя, за да могат хората да работят или да учат през останалите дни – за разлика от България, затова продължава по-дълго. Първият кръг беше в Бреда. Бяха четири кръга, като започнахме от осминафинал. На мен ми се падна да почивам, понеже бяхме 14 души в категорията ми. Влязох директно на четвъртфинал срещу едно чернокожо момче. Беше добър и ми беше малко трудно да вляза в мача, понеже не бях играл от седем месеца. Но тактически успях да се адаптирам бързо и да победя.
Седмица по-късно бяха полуфиналът и финалът в Ротердам. Организацията беше много по-голяма – имаше и коментатори, въобще беше голяма гала вечер, не като в България. На полуфинал играх с корав съперник, не му запомних името. Загубих първия рунд и трябваше да наваксвам във втория и третия. Успях да се съвзема бързо и във втория рунд направих нокдаун.
Финалът беше на следващия ден – в неделя, 30 ноември. Пак ми се падна чернокожо момче – той е шампион на Южна Нидерландия и беше доста добър. Казва се Джейвън Флиер. Нямах обаче особени затруднения срещу него – победих с пълно съдийско единодушие.
– Как се подготви за това състезание?
– С усилени тренировки и с помощта на моя треньор Владислав Георгиев. Той е в България и е треньор на „Левски“ – София, но по интернет гледахме предишните мачове на опонентите, анализирахме ги и създадохме печеливша стратегия. Той ми каза как да играя и как да победя, а аз следвах стриктно указанията му.
В Нидерландия ми е трудно да съвместявам бокс и образование. Ученето го усещам като по-трудно от това в България, но успявам. Не излизам – само уча, тренирам и се прибирам. Понякога намалявам съня или тренирам рано сутрин или по-късно вечер, но е всеки ден. След републиканското първенство до края на годината ще поразредя тренировките – по-леки занимания, просто да поддържам форма. Следващото състезание е в края на януари.

– Как започна с бокса?
– Занимавам се активно от седем години. Започнах в Пещера при Николай Шинин – бат Кольо. Първата ми тренировка беше още когато бях на седем години, но тогава не усетих бокса като любимо нещо. Лутах се между различни спортове – плуване, футбол. В крайна сметка избрах футбола, но с времето открих бокса. В Пещера научих основите, а след това в София продължих да се развивам.
– Какво ти дава бокса в сравнение с футбола?
– На ринга разчитам най-вече на себе си. В колективен спорт като футбола не всичко зависи от теб, докато в бокса 80–90 процента са твои. Боксът ме научи на дисциплина – ако не се раздаваш в залата, няма как да постигнеш резултати. Той ме е изградил като човек.
– Отличник на ринга и отличник в училище. Какво ти костваше това?
– Много лишения. Учих в езикова гимназия в София и се отказах от излизания и забавления. За мен училището винаги е било на първо място. Това ми е помогнало и в живота.
– Как виждаш бъдещето си?
– Искам да се прибера в България и да приложа наученото по специалността си. Ще продължа да се състезавам и в България, и в Нидерландия. Виждам се в родината – камъкът си тежи на мястото.
– Любим спортист и любим боксьор?
– Извън бокса – Кристиано Роналдо. В бокса – Флойд Мейуедър, макар че за мен най-добрият български боксьор в историята е Серафим Тодоров. Имах честта да се запозная с него – това беше огромна мотивация за мен.
– Може ли един ден ти да възродиш пещерската боксова школа?
– Ще се радвам, ако помогна за това. Пещера има славна боксова история и ще бъде чест да съм част от нейното възраждане.
– Каква е тайната да си добър боксьор?
– Да не се отказваш. Загубите трябва да те мотивират, а не да те спират.
– Кой медал ти е най-ценен?
– Първият ми медал. Дойде след година и половина труд и много загуби. Той ми напомня, че трудът винаги се отплаща.

