След 18 години Хасан намери майка си!

Тинейджърът учи във възпитателното училище-интернат в Ракитово

0
242
ВУИ Ракитово

инейджър от Възпитателното училище-интернат „Ангел Узунов“ в град Ракитово след повече от 17 години открило майка си, с която не поддържал връзка, тъй като е бил отглеждан в социално заведение.
18-годишният Хасан изживял радостта да я чуе по телефона и да говори с нея няколко дни след празника на жената-8-ми март. За трогателната история разказа за медиите учителят във Възпитателното училище-интернат в родопското градче Свилен Топчиев. ВУИ „Ангел Узунов” – Ракитово е училище за момчета от 1 до 12 клас.

Част от децата идват от Центрове за деца от семеен тип от цялата страна. Хасан е едно от тези момчета. Той знае, че има родители. Дори при едно дело ги е виждал, но не поддържал връзка с тях. Тази пролет ще навърши 18 години и прояви желание да се свърже с майка си, разказва преподавателят по история.

Чрез инспектора в „Детска педагогическа стая“ в неговия район Хасан успял да намери предполагаем адрес на родителите си. Класната възпитателка Цветана Добрева му помогнала да подготви собственоръчно картички и мартенички за майката и бащата. Момчето изпраща картичките с мартенички и честити на майка си празника 8-ми март, а на баща си“първа пролет“. Надеждата да отговори някой от тях след толкова години не е голяма, но Хасан вярва в доброто и решава да чака.

Междувременно 14 момчета от ВУИ – Ракитово приемат предизвикателството, отправено към тях от учителите Свилен Топчиев и Петър Петров, психолога Мариана Пелева и ресурсния учител Сузана Тронова. Идеята е само за няколко дни да научат стихове за майката и за учителката, за да поздравят за празника 8ми март жените от училището и от Клуба на пенсионера в Ракитово. Подготвени са ученическите униформи, вълнението е голямо. В последния момент три от момчетата се отказват от участие в рецитала, защото времето е кратко и не са могли да научат стиховете наизуст. Вероятно тук оказва влияние и факта, че част от децата много трудно говорят за майката – някои нямат майки, други са оставени по Домове за деца без родителски грижи.

Отказват се Дамян, Митко, Валери. Но останалите 11 продължават и след часовете в петък на 8ми март, облечени в ученическите униформи, застават пред публиката от ученици, служители, учители. Думите от хубавите български стихове предизвикват буря в сърцата както на рецитаторите, така и на публиката. Сълзи в очите на учителките и служителките предизвикват изпълненията на Иван от VІ кл., Николай от VІІІ кл., Златин от Х кл., Христо от VІІІ кл., Асен от VІ кл., Денис от VІ кл. Традиционно добре се представят Теодор от Х кл., Симеон от Х кл., Махмуд от ХІ кл. Приятна изненада за публиката са Алекс от VІІ кл. и Гюлдуван от Х кл.Веднага след представянето в училището директорът Георги Янушев и учителят Свилен Топчиев съпровождат рецитаторите до Клуба на пенсионера в Ракитово, където повече от петдесетина пенсионери, преимуществено жени, са се събрали за празнуване на 8 март.

Те вече познават момчетата от ВУИ. Повечето от момчетата не са излизали пред толкова голяма външна публика. А и в помещението на клуба те са на една ръка разстояние от пенсионерите. Няма дистанция и сцена, сякаш публика и изпълнители са се смесили. Златин моли да остане там, но да не участва. Обикновено увереният Денис стиска в изпотената длан листчето със стиховете, а Иван почти е скован от напрежение и когато идва неговият ред да рецитира почти не може да изговори думите.

Независимо от притеснението момчетата са добре приети от пенсионерите. Жените, а и възрастните мъже, им ръкопляскат и им говорят като на свои деца и внуци. Показателно е, че един от пенсионерите два-три часа след рецитала, срещайки учители от ВУИ в центъра на Ракитово, специално ги поздравява. Вълнението му е толкова голямо, че говорейки за децата гласът му трепери и все още сълзите му напират и е готов да се разплаче. Успява да каже само няколко думи и се отдалечава.Няколко дни след 8 март идва поредната изненада. Майката на Хасан се обажда и иска да чуе момчето си.

Толкова години са минали, но едва сега намира сили да заговори. Разбрал кой е от другата страна, Хасан най-напред сяда на стол в учителската стая на ВУИ, преди да поеме телефонния апарат. Сигурно стотици пъти си е представял този момент, когато ще чуе гласа на майка си. Оказва се, че там е и малката му сестра, която живее с родителите си. Тя също иска да го чуе. Обикновено се казва, че по Коледа се случват чудеса. За Хасан тазгодишният 8-ми март донесе истинско чудо. За останалите момчета от ВУИ – Ракитово този празник също ще остане незабравим, завършва историята с щастлив край Свилен Топчиев.

Вашият коментар

Моля, въведете коментар
Вашето име