Скандал: „Йеттел“ и А1 в спор с „Виваком“ за „Булсатком“

0
89
Снимка: Капитал

След години на привидно мирно съжителство между основните играчи на пазара четирите големи български телекома влязоха в двубой. От едната страна сега са А1 и „Йеттел България“, които оспорват пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) сделката, с която „Булсатком“ продаде за 90 млн. евро базовите станции и фиксираната си мрежа на United Group, компанията – собственик на „Виваком“ и „Нова тв“. В края на миналата година пак двата оператора подадоха сигнали в КЗК, с които твърдяха, че покупката на „Булсатком“ от бизнесмена Спас Русев може да наруши конкуренцията.

Основното твърдение на двата телекома е, че с косвеното придобиване на инфраструктурата на „Булсатком“ и финансирането на сделката третият голям играч – „Виваком“, може да получи прекалено голям контрол над пазара. „Йеттел“ е по-активен пред публиката и казва в прессъобщението, че така конкурентът им „Виваком“ ще има монополно положение – с над 60% на пазара на разпространение на телевизия и с близо 40% на пазара на интернет.

Мирният тон до неотдавна бе нарушен и от „Виваком“, които в прессъобщение обвиниха директно „Йеттел“, че цели да навреди на бизнеса й.

Спорът сега е отнесен към КЗК, която обаче през годините не е доказала, че решава бързо, без политическа намеса и стриктно следи за конкуренцията.

Двама срещу трети и половина

Във вторник от „Йеттел България“ обявиха, че са внесли в КЗК искане за забрана на продажбата на инфраструктурата на „Булсатком“ след нотификацията за тази сделка пред регулатора от страна на Slovenia Broadband, която е едноличен собственик на капитала на United Group (която пък е майка на „Виваком“ и „Нова тв“). Операторът, който е част от чешката PPF Group (собственик и на bTV), поиска и обединяване на производствата – това за инфраструктурата и първото от края на миналата година за сделката по придобиване на „Булсатком“.

„Становището отразява опасенията на компанията, че серията придобивания на икономически и инфраструктурно силни дружества от страна на основен играч на телекомуникационния пазар ще доведе до създаването на господстващо предприятие с над 60% на пазара на разпространение на телевизия и с близо 40% на пазара на достъп до интернет“, се казва в иска на „Йеттел България“.

От „А1 България“ също съобщиха пред „Капитал“, че са сезирали КЗК. „Подадохме искане регулаторът да направи задълбочено проучване на нотифицираната сделка и на другите действия на United Group във връзка с „Булсатком“, целящи придобиване на контрол върху това дружество“, заявиха от телекома.

„С оглед публично достъпната информация според нас става въпрос за опит на United Group да придобие пряк контрол над дейността на „Булсатком“ без нотифицикация на сделките пред КЗК, както изисква законът. Допълнително самата нотифицирана сделка за придобиване на отделни активи на „Булсатком“ също е част от действията, целящи да се придобие контрол над това дружество. Възможно е с нея да се засилят пазарните позиции на участващите предприятия в ущърб на конкурентите и потребителите“, допълват от А1.

Според оператора United Group вече има съществена позиция на пазара на дребно за предоставяне на достъп до интернет и телевизия. „Допълнително групата оперира с най-съществената пасивна инфраструктура, която позволява на всички останали предприятия в страната да изграждат фиксираните си мрежи. С нотифицираната сделка тези позиции само ще се засилят и считаме, че детайлна оценка е повече от належаща“, заявиха от „А1 България“ пред „Капитал“.

„Необосновано, безпочвено и абсурдно.“ Така пред „Капитал“ от United Group нарекоха искането на „Йеттел България“ към КЗК да обедини процедурата по проверка на придобиването на „Булсатком“ от Viva Corporate (дружество на Спас Русев – бел. авт.) с процедурата, инициирана от Slovenia Broadband.

„Йеттел България“ иска от българския регулатор да обедини една проучвателна процедура, в която страна е Viva Corporate, с процедура относно нотифицирани сделки, по която страна е Slovenia Broadband. Това са различни типове производства с различни участници, които действат в различно качество. Процедурата по разглеждането на уведомлението на Slovenia Broadband се отнася до придобиването и обратния лизинг на част от активите на „Булсатком“. Считаме, че целта на отправеното от „Йеттел България“ искане е да осуети процеса, за да забави и усложни процедурата по вземане на решение по отношение на уведомлението, подадено от Slovenia Broadband. Нещо повече, с тези си действия „Йеттел България“ цели единствено да навреди на бизнеса на United Group в България“, казват от United Group.

„Струва си да отбележим, че „Йеттел България“ иска от КЗК да наруши законите на България с цел да защити собствените си интереси. Преди стъпването на United Group в България „Йеттел България“ беше фокусирана върху високите си печалби, без да инвестира в развитието на бизнеса си. Сега изведнъж след като United Group навлезе на пазара и създаде конкурентна среда, „Йеттел България“ започна да проявява претенции към нашите действия.“ Според UG компанията ще защитава правата и интересите си в съда, ако КЗК уважи искането на „Йеттел България“.

От „Булсатком“ не пожелаха да коментират новината за исковете в регулатора срещу сделката за придобиване.

Заем за 127 млн. евро

Спас Русев влезе в „Булсатком“ през септември 2022 г. през регистрираното в Люксембург дружество Viva Corporate, което е собственик на софийското „Вива корпорейт България“. Промяната в акционера стана чрез смяна на досегашните кредитори на компанията – фондовете Blantyre Capital и Black Rock, Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и Българската банка за развитие (ББР). Беше сключен нов договор за заем от 8 септември с максимален размер на главницата по него 126.5 млн. евро, т.е. ориентировъчно това е продажната цена.

В края на годината от отчет пред държателите на облигации в United Group стана ясно, че собственикът на „Виваком“ и „Нова тв“ е предоставил точно толкова голям заем на Viva Corporate, с който да придобие „Булсатком“. Срещу него „Виваком“ ще получи 148 базови станции на „Булсатком“, оценени на 3 млн. евро, както и оптичната мрежа на оператора за още 87 млн. евро. Идеята беше първите да бъдат използвани директно от „Виваком“, а мрежата да бъде обратно дадена под наем на „Булсатком“. Оставащите 37 млн. евро по заема ще бъдат рефинансирани от търговски банки, се казваше в отчета.

При коментара си през септември пред „Капитал“ за сделката Спас Русев обяви, че е „финансирана с комбинация от мои собствени средства и заеми от международни финансови институции, няма българско участие“. Тогава бизнесменът обяви и намерението си за потенциална продажба на активи на „Булсатком“, които не са основни за компанията. Малко преди сделката Русев се оттегли от надзорния съвет на „Виваком“. Той беше основен акционер в телекома (тогава БТК) и продаде компанията на печалба на United Group.

Според доклада на КРС за 2021 г. „Булсатком“ е лидер с около 650 000 абонати на телевизия пред „Виваком“ с 626 000 и А1 с 525 000. При фиксирания интернет лидер е „Виваком“ с около 701 000 абонати, следван от А1 с 606 хил. и „Булсатком“ със 170 хил.

Вашият коментар

Моля, въведете коментар
Вашето име