Било часът по три през нощта, на 22 априлий, лето 1876-то!
„Наред с общата радост, това тържество се покривало с някаква свръхестествена тайнственост в тая тъмна и мълчалива нощ, която от своя страна раждала всякакви нови чувства, в подобие на ония, които православният християнин чувства в нощта на Великото възкресение. Тъмнината ни най-малко не бъркала на възторга- напротив предавала му по-голяма тържественост и по-голяма обаятелност….Като че Божият промисъл нарочно определил, щото батачанинът да тържествува първите минути на прогласената свобода от робството в такава тайнствена тъмнота на природата, в каквото той е тържествувал ежегодно Великото тържество, на пролятата Спасителева кръв, която дарила свобода, светлина, разум и любов на цялото човечество.“ /Стр. 58 Бойчо „Въстанието и клането в Батак“/
Отдавна отмина времето, когато в музей се влиза и се гледат едни витрини и се мълчи. Когато пристигне в музея в Батак, посетителят трябва да запомни тайните събрания, кървавите писма, черешовите топове, бунта. Как да стане това? За да запомни, посетителят трябва да участва, да усети част от това, което са преживели нашите деди през далечната 1876 година. Трябва да съпреживее подготовката, въодушевлението. Ето защо, след като се запознае с историята на Батак от създаването му, с видните баташки личности, с подготовката на въстанието, посетителят ще има възможност да влезе в една „тъмна стая“ и да се почувства у дома си, вкъщи, през далечната 1876 година. На стената е кандилото, сандъкът за чеиз и той е там. На масата е току що опечен хлябът, замесен от сръчните ръце на батачанката, миндерите са постлани с шарените баташки черги, красивата мусандра също е там, а през прозореца на стаята, зад снежнобялото перде, ще види калдъръмения сокак и отсрещната къща. Пред къщата, седнало на трикрако столче, младо момиче везе заветните „Свобода или смърт“ на въстаническото знаме. Ще чуе ковач, който изковава оръжията за въстанието, въодушевление и глъч от предстоящата свобода. И ще забие камбаната/ по-точно, старото клепало, защото камбаната батачани претопяват за направата на оръжия/, както тогава, за да обявят батачани свободната Баташката република! Посетителят ще чуе и мъжки гласове: “На оръжие, братя!“. А до него ще види момче, което подготвя пистолета си за битка.
Взима да се мръкнува. Посетителят ще види, че отсрещната къща гори, пращи, чуват се звуци от пожар, а страшно мучат кравата и вола. Ето я и момата, преминава тичешком пред горящата къща по риза, боса, уплашена, с пусната коса, спира за миг, оглежда се назад и бяга. Чуват се писъци, гърмежи.
Чува се звук от тичане по дървена стълба. „Башибозуците идат, скрийте се в гардероба!“ Посетителят ще може да участва, да влезе в мусандрата /гардероба/. Няма да издаваме повече…
Въстанието е свършило. Свободата е изгряла. В стаята се чува гласът на онова малко момче: „От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?…“
Това ще показваме съвсем скоро на хилядите посетители на музея в Батак!
Каним всички жители и гости на Батак, на 10.08.2023 година, от 11:00 часа в Исторически музей- Батак! Заповядайте на официалното откриване на нашата „тъмна стая“, за да съпреживеете част от въодушевлението на батачани при подготовката на Априлското въстание, както и ужасите от погрома. Преди зазоряване е най- тъмно. И след пет века мрак, изгрява свободата на България!
